Марс - спътници

Цветно изображение на Фобос заснето от апарата на НАСА Марс Риконисънс Орбитер през 2008 г.

   Марс има два сравнително малки естествени спътника, Фобос (около 22 километра) и Деймос (около 12 километра в диаметър), които орбитират близо до планетата. Луните на Марс са сред най-малките в Слънчевата система. Фобос е малко по-голям от Деймос и орбитира само на 9400 километра над повърхността на Марс. Няма известни лунни орбити по-близо до планетата си. Той обикаля Марс три пъти на ден, а на по-отдалеченият Деимос му отнема 30 часа за всяка орбита.


  И двата сателита са открити през 1877 г. от Асаф Хол. Деветдесет и четири години по-късно космическият кораб на НАСА Маринър 9 има много по-добър поглед към двете луни от орбитата си около Марс. Доминиращата открита особеност на "Фобос" е кратер с ширина 10 километра - почти половината от широчината на самата луна.
  Те са кръстени на героите Фобос (паниката / страх) и Деймос (терор / ужас), които в гръцката митология придружават баща си Арес, бог на войната, в битка. Марс е римският еквивалент на Арес.

  От повърхността на Марс движенията на Фобос и Деймос изглеждат различни от движенията на Луната. Фобос се издига на запад, завива на изток и се издига отново само за 11 часа. Деимос, който е  извън синхронната орбита - където орбиталният период ще съответства на периода на въртене на планетата - се издига според очакванията на изток, но бавно. Независимо от 30-часовата орбита на Деимос, между изгряването и залязването му изминават 2,7 дни за екваториален наблюдател, тъй като той бавно пада зад ротацията на Марс.

  Тъй като орбитата на Фобос е под синхронната височина, приливните сили от планетата Марс постепенно снижават орбитата му.  Фобос постепенно се върти спирално навътре, като всеки век се приближава с около 1,8 м по-близо до планетата. В рамките на 50 милиона години тя или ще се срине на Марс, или ще се разпадне и ще оформи пръстен около планетата.

   Това, че те са уловени от планетата астероиди е дългогодишна теория, но техният произход остава несигурен. Луните изглежда са направени от богати на въглерод скали, смесени с лед и може би са заловени в миналото астероиди. Тяхното ниско албедо и съставът от въглероден хондрит се счита за подобен на астероидите, подкрепяйки теорията за улавянето. Но и двете луни имат кръгови орбити, близо до екватора, което е необичайно за уловени обекти и необходимата динамика на улавяне е сложна. Акрецията в началото на историята на Марс е правдоподобно обяснение, но ако това се потвърди, няма да важи за композиция подобна на астероидите, а по-скоро за такава като на самия Марс.
  Трета възможност е участието на трето тяло. По-нови доказателства сочат, че Фобос има порьозна вътрешност и предполагат състав, съдържащ предимно филосиликати и други минерали, известни от Марс. Това сочи към произхода на Фобос от материал, изхвърлен от въздействието на сблъсък с Марс, който след това е акретирал в орбитата на Марс, подобно на преобладаващата теория за произхода на Луната на Земята. Въпреки, че VNIR спектрите на луните на Марс приличат на тези на астероиди от външния пояс, се съобщава, че термичните инфрачервени спектри на Фобос са несъвместими с хондритите от който и да било клас.
Марс може да има спътници, по-малки от 50 до 100 метра (160 до 330 фута) в диаметър, и между Фобос и Деимос се предвижда че съществува пръстен от прах.

Деймос

  На някой, който стои на обърнатата към Марс страна на Фобос, Марс ще заеме голяма част от небето. И хората могат един ден да правят точно това. Учените са обсъдили възможността за използване на една от марсианските луни като база, от която астронавтите биха могли да наблюдават Червената планета и да пускат роботи на повърхността й, докато са защитени  от космически лъчи и слънчева радиация от километри скала за почти две трети от всяка орбита.
Подобно на Луната на Земята, Фобос и Деймос винаги имат едно и също лице обърнато към планетата си. И двата спътника са груби, тежки и покрити с прах студени скали. Те са сред тъмните предмети в Слънчевата система.
  Фобос има само 1/1000 от гравитационното притегляне на Земята. Човек тежък 68 кг. би тежал 68 грама там. И все пак Марс Глобъл Сървейър на НАСА показа доказателства за свлачища и камъни и прах, които паднали на повърхността, след като бяха изстреляни от луната от ударите с метеорити.