Марс - обитаемост и търсене на живот

Обитаемост на Марс

  Настоящото разбиране за планетарна обитаемост - способността на един свят да развива условия на околната среда, благоприятни за появата на живот, прави фаворити планетите, които имат течна вода на повърхността си. Най-често това изисква орбитата на планетата да се намира в обитаемата зона, която за Слънцето се простира от отвъд Венера до дългия радиус на елиптичната орбита на Марс. По време на перихелия, Марс попада в този регион, но тънката атмосфера на Марс предотвратява наличието на течна вода в големи региони за продължителни периоди от време. Следите от древни потоци от течна вода демонстрират потенциала на планетата за обитаване. Последните доказателства предполагат, че всяка вода на повърхността на Марс може да е била прекалено солена и кисела, за да поддържа нормалния Земен живот.

  Липсата на магнитосфера и изключително тънката атмосфера на Марс са предизвикателство: планетата има малко топлинен трансфер по повърхността си, лоша изолация срещу бомбардиране на слънчевия вятър и недостатъчно атмосферно налягане за задържане на водата в течна форма (водата вместо това се сублимира в газообразно състояние). Марс е почти, или може би напълно, геологически мъртъв. Краят на вулканичната дейност очевидно е спрял рециклирането на химикали и минерали между повърхността и вътрешността на планетата.

  Изследванията на място са извършени от сондите Викинг, Спирит и Опортюнити, Феникс и роувърът Кюриосити. Доказателствата показват, че планетата някога е била значително по-обитаема отколкото е днес, но дали живите организми някога са съществували там остава неизвестно. Сондите Викинг от средата на 70-те години на ХХ век провеждат експерименти, предназначени за откриване на микроорганизми в Марсианската земя на съответните места за кацане и имат положителни резултати, включително временно увеличение на производството на CO2 при излагане на вода и хранителни вещества. Този знак за живот по-късно се оспорва от учените, което води до продължителен дебат, воден от учения от НАСА Гилбърт Левин, който твърди, че Викинг може би е намерил живот. Повторният анализ на данните от Викинг, в светлината на съвременните познания за екстремофилните форми на живот, предполага, че тестовете на Викинг не са достатъчно сложни, за да открият тези форми на живот. Тестовете дори може да са убили (хипотетична) форма на живот. Тестовете, извършени от наземния апарат Феникс, показват, че почвата има алкално рН и съдържа магнезий, натрий, калий и хлор. Почвените хранителни вещества могат да поддържат живота, но животът все още ще трябва да бъде защитен от интензивната ултравиолетова светлина. Неотдавнашен анализ на марсианския метеорит EETA79001 открива 0,6 ppm ClO4-, 1,4 ppm ClO3- и 16 ppm NO3-, най-вероятно от марсиански произход. ClO3- предполага наличието на други силно оксидиращи оксихлорини, такива като ClO2- или ClO, произведени както чрез ултравиолетово окисление на Сl, така и чрез рентгенолиза на ClO4- чрез рентгеново лъчение. По този начин, само силно рефлекторни и / или добре защитени (под-повърхностни) органични или животински форми вероятно ще оцелеят. Анализът през 2014 г. на Феникс WCL показа, че Ca (ClO4) 2 в почвата взета за проба от Феникс не е взаимодействала с течна вода от каквато и да е форма, може би в последните 600 млн години. Ако е имало, силно разтворимият Ca (ClO4) 2 в контакт с течна вода щеше да образува само CaSO4. Това предполага сурово безводна среда с минимално или никакво взаимодействие с водата.

  Учените са предположили, че карбонатните глобули, открити в метеорита ALH84001, за който се смята, че е произлязъл от Марс, могат да бъдат вкаменени микроби, съществували на Марс, когато метеоритът е бил отнесен от повърхността на Марс след метеорен сблъсък преди около 15 милиона години. Това предложение е посрещнато със скептицизъм и е предложен единствено неорганичен произход за формите.

  Малките количества метан и формалдехид, открити от орбиталните апарати около Марс, се предлагат за възможно доказателство за живота, тъй като тези химични съединения бързо се разпадат в атмосферата на Марс. Алтернативно, тези съединения могат вместо това да бъдат запълвани в атмосферата от вулканични или други геоложки източници, като например серпентинизация.

  "Ударно стъкло", образувано от въздействието на метеори, което на Земята може да запази признаци на живот, е намерено на повърхността на кратерите на Марс.  По подобен начин, стъклата в ударните кратери на Марс могат да запазят признаци на живот, ако животът е съществувал на мястото.

  През май 2017 г. може да са открити доказателства за най-ранния познат сухоземен живот на Земята в гейсерит от 3.48 милиарда години и други свързани с него минерални находища (често срещани около горещи извори и гейзери), открити в Pilbara Craton в Западна Австралия. Тези открития може да са от полза при вземането на решение къде да се търсят най-ранните признаци на живот на планетата Марс.