петък, 26 май 2017 г.

Специална теория на относителността

   Специалната теория на относителността е разработена и публикувана през 1905 г. от Алберт Айнщайн. Създадена е като опит да се разрешат противоречията, изникващи при прилагане на законите на Нютон при скорости близки до тази на светлината. Това е широко приета теория във физиката отнасяща се до връзката между пространството и времето. Тя е базирана на два основни принципа. Първият е, че законите на физиката са идентични за всички неускоряващи се инерциални системи и вторият е, че скоростта на светлината във вакуум е еднаква за всички наблюдатели, независимо от движението на източника на светлина или на наблюдателя спрямо този източник. Фактът, че скоростта на светлината е константа навсякъде във вселената е доказан от множество експерименти, като всички те са довели до резултата, че тя е 299 792 458 м/с.
   Комбинирани с други закони на физиката, двата постулата на специалната относителност предвиждат еквивалентност между маса и енергия, което е изразено в известната формула E=m.c^2, където с - скоростта на светлината във вакуум.
   Една от дефинициите на специалната относителност включва заместването на Галилеевите трансформации от класическата механика, с Лоренцовите трансформации. Времето и пространството не могат да бъдат дефинирани отделно едно от друго. По-скоро пространството и времето са обединени в един континуум познат като пространство-време. Събития, които настъпват по едно и също време за един наблюдател, може да се случват по различно време за друг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар